„Синът човешки. Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература“ от проф. д-р Димитър Попмаринов е книга на месеца за септември в „Къща за птици“ 04.09.2023 – Posted in: Книга на месеца – Tags: издателство Омофор, книга Даниил, книга на месеца, книжарница Къща за птици, междузаветна неканонична и апокрифна литература, проф. Димитър Попмаринов, Синът човешки

„Синът човешки. Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература“ от проф. д-р Димитър Попмаринов (изд. „Омофор“) е ярка академична експликация на един от най-големите проблеми на съвременната библеистика, а именно – образът на Сина човешки.

Всяко изследване по темата се радва на особено голям интерес, но конкретното проучване предоставя изключителна задълбоченост, изчерпателност и прецизност в подходите към голямата загадка, каквато е образът на “Сина човешки” в книгата на св. пророк Даниил. Това обаче не е изненада, предвид авторитета, високите академични стандарти и професионализъм на неговия автор.

Проф. д-р Димитър Попмаринов е богослов, един от първите преподаватели на основания през 1991 г. Православен богословски факултет във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и негов дългогодишен декан. Преподавател по старозаветна библеистика, специализирал в Русия, Швейцария, Холандия. В продължение на много години е участник и лектор в множество научни прояви у нас и в чужбина. Автор на книгите: „Кратко въведение в Свещеното Писание на Стария Завет”, „Съвременни богословски проблеми”, „Между вярата и разума”, „Свещеното Писание. Херменевтика, Богослужение, Диалог”, „Библейско богословие: академични есета”.

В своето изследване за образа на Сина човешки, проф. д-р Попмаринов си поставя изключително важни и трудни задачи, а именно: да изясни различните тези относно значението на термина; да изложи и анализира различните виждания и хипотези относно произхода на образа в каноничната, неканоничната и апокрифната литература; да посочи мястото и значението на образа както в библейски, така и в богословски план.

Проф. Попмаринов задълбочено и подробно разглежда основните възгледи, към които учените се придържат – първият е, че образът има колективно значение и е символ на „светиите на Всевишния“ – тълкувание, силно разпространено сред библеистите; вторият разглежда „подобния на Син човешки“ като отделна фигура и търпи вариации, що се отнася до произхода на образа.

Много учени – библеисти търсят произхода на образа в древните персийски текстове и отразените там митове, в митологиите на Вавилон и Египет. Същевременно в новата история на изследванията на образа са постигнати значителни успехи и са правени детайлни анализи от различна гледна точка: лингвистична, историческа (религиозно-културна), социална.

„Въпреки различните хипотези относно произхода на образа на Сина човешки, неговото място в кн. Даниил съставлява неотменна част от Божието Откровение. Образът носи в себе си истини на Откровението, които засягат човешката история и живота на вярващите.“

Въпреки че кн. Даниил идва при нас на три езика и поставя един от най-предизвикателните въпроси за решаване – както за езика, така и относно мястото ѝ в свещ. сборник, каноническото достойнство на книгата е неоспоримо, убеден е авторът:

„За нейното каноническо достойнство свидетелства Йосиф Флавий. Най-силният аргумент обаче остава позоваването на книгата от Иисус Христос, когато отнася към Себе Си титлата „Син човешки“, а също така от новозаветните писатели. Колебанието по отношение на мястото ù особено проличава от факта, че в Septuginta тя е сложена в пророческия дял, непосредствено след кн. на св. прор. Иезекиил. Това нейно място се запазва както във Vulgata така и в Славянската библия. Древната Църква също така не се колебае по отношение както на каноничността ѝ, така и по отношение на мястото ѝ сред останалите книги.“

От особена ценност са и приложенията в края на изследването, относно значението на образа и методологията на анализа:

„Синът човешки“ е преди всичко израз, който означава тварност, създаденост, зависимост от Бога. В този израз, както вече беше посочено, се откриват много аспекти, които дават възможност да се разкрие старозаветното Божие откровение за самия човек, за мястото му във вселената и пред лицето на Бога. (…) В образа на Сина човешки в кн. Даниил е заложено преодоляването на противопоставянето между синовете човешки и Бога след грехопадението. И докато на други места в Ст. Завет Яхве „гледа от небето“ делата на синовете човешки (Бит. 11:5; Пс. 10:4; 13:2; 32:13 и др. Иер. 32:19), то в кн. Даниил Синът човешки е вече слизащ сред облаците (символизиращи Божието присъствие). В Него човешкото естество е издигнато и приближено в пълнота до Бога като същевременно Той не идва от земята, а е заедно с Бога. Този факт дава основание на E. J. Young да заключи, че „Облаците на небето сочат мястото, откъдето Синът човешки е дошъл, именно небето. Неговото идване е от друг свят“.

До края на септември можете да закупите книгата с 40% отстъпка на място в книжарницата или онлайн ОТТУК>>>

Текст: Зарина Василева