Дискусия „Национализмът и единството на Църквата“ предстои през май

Няма вече иудеин, ни елин… защото всички вие едно сте в Христа Иисуса – тези думи от Посланието на апостол Павел до галатяни винаги изникват в съзнанието ни, когато говорим за универсалността на Христовото учение. Защото в Христос всяко разделение, свързано с етнос, националност, социален статут или пол, от само себе си отпада. Когато пък говорим за единството на Църквата, в ума ни неизбежно се появява образът на апостолите, събрали се на Петдесетница в Сионската горница. За жалост обаче, съвременната ситуация по въпроса за единството на Православната църква често пъти се оказва далеч от новозаветните образи и повели. Тревогите около провеждането на Всеправославния събор в Крит през 2016 г. ясно го показа…

Ето какво казва по темата протопр. Александър Шмеман в своята книга „Историческият път на Православието“, визирайки времето след края на османското иго: „В новия период Православната църква встъпва дълбоко разединена по национален принцип, изгубила съзнанието си за своята вселенска мисия, разбита на отделни малки светове, които се отнасят един към друг подозрително и с враждебност и не изпитват нужда един от друг, подчинявайки се, по думите на Владимир Соловьов, на провинциализма на местните предания. Така, превърнало се първоначално само в нещо източно, Православието вече става изцяло национално.

Но тук трябва да подчертаем, че коренът на злото не е в самия национализъм като такъв. Универсалната Империя отдавна се е превърнала във фикция и тези национални дихания се раждат на нейно място не без участието на Църквата, тъй като намират своята хранителна среда и източника си на вдъхновение, възрастване и утвърждаване в самото християнство, в националното служение на християнската Истина. Нацията, т.е. народът, е същият пророден факт, както и обществото, така че положителният образ на неговото християнско битие би трябвало да се разкрие именно в Църквата. И нима същият този образ не се разкрива посвоему тъкмо в османската епоха, когато понятието за Църквата е изцяло приравнено с понятието за народа и когато Църквата се превръща в носителка на най-добрите национални идеали! Но трагедията на този период е в това, че той отравя и националното съзнание на православните народи с техните взаимни вражди и точно в тези вражди изчезва, предадено е завинаги, жизненото единство на Църквата, заменено от едно – вече само теоретично – единство.

Защо национализмът се оказва едно от най-големите изпитания на Православната църква в съвременния свят и по-важното – какви са изгледите той да се „преболедува“?! Какъв е изходът от лабиринта на канонични тълкувания и исторически интерпретации, свързани със съдбата на Православието в Македония и Украйна? На тези и още въпроси по темата ще търсим отговор заедно със събеседниците ни: доц. д-р Мариян Стоядинов, зам.-декан и преподавател по догматическо богословие във Великотърновския университет, и доц. д-р Павел Павлов – преподавател по църковна история в Богословския факултет на Софийския университет, и модератора доц. д-р Костадин Нушев – преподавател по нравствено богословие в Богословския факултет на Софийския университет.

Къде: ателие-книжарница „Къща за птици” (София, ул. Проф. Асен Златаров 22). Кога: 8 май (вторник), 18:30 ч.

Facebook Коментари