Книга на месеца за януари: „Историческият път на Православието“ от о. Александър Шмеман – безстрашно следване на историческата истина 10.01.2024 – Posted in: Книга на месеца, Омофор – Tags: издателство Омофор, Историческият път на Православието, книга на месеца, книжарница Къща за птици, прот. Александър Шмеман
„Живеем във време на загубено църковно съзнание, на своеобразна липса на връзка с Преданието на Църквата. На свой ред това най-често води до частично или пълно непознаване на същността на Църквата – такава, каквато тя е запазена тъкмо в Преданието“.
С тези думи редакторът Павел Павлов и преводачът Борис Маринов въвеждат читателите в българското издание на „Историческият път на Православието“ („Омофор“, 2009) от отец Александър Шмеман. Написани преди цели шестнайсет години, тези констатации са болезнено съотносими и към днешния ден, затова и книгата на о. Шмеман е сред онези задължителни четива, които разплитат заблудата, избистрят знанието и възвръщат загубеното съзнание за Църквата и историческата истина.
Без да има претенции за научно изследване или хроника на Православната църква в нейната пълнота, о. Шмеман представя своите възгледи и коментари за най-важните събития от миналото, за отличаването на фундаменталното от второстепенното:
„Струва ми се, че размисълът над миналото, неговото оценяване по съвест и безстрашното приемане на историческата истина днес са особено нужни на всички онези, за които Църквата стои в центъра на всичките им стремежи и надежди“.
Изтъкнат литургист и богослов, отец Александър Шмеман използва за фундамент на книгата курса от лекции по „История на Източната църква”, които води в Православния богословски институт „Св. Сергий” в Париж и Семинарията „Св. Владимир” в Ню Йорк. Публикуван за първи път през 1954 г., „Историческият път на Православието“ обхваща всички етапи от живота на Православната църква: Началото на Църквата; Гонената Църква; Победата на християнството; Епохата на вселенските събори; Византия; Тъмните векове и Руското православие.
Едни от най-изтъкнатите богослови и църковни ерудити – протойерей Лев Болшаков и протойерей Александър Степанов, описват труда на Шмеман като съдържащ „необходим критичен дух“:
„Сигурността на православния опит трябва да бъде достъпна за човека. Не това, което му се струва традиционно в живота му, а това, което наистина е така. Така че този критичен дух е необходим. „Историческият път на Православието“ е книга, критична към взаимодействието между Църквата и държавата: синодалния период, византийския период. Но в останалата част, в сравнение с други книги за историята на Църквата, напротив, отец Александър напълно оставя настрана някои лични качества и слабости на хората, защото го е грижа за главното“.
Именно тази грижа за главното води отец Шмеман в неговите литургични изследвания, така че да улови исторически важното и положителното от маловажното и злободневното. Надарен с изключителен интелект, изследователска прозорливост и научна далновидност, той има и смиреното разбиране, че всяко знание и научно откритие е по Божие допущение, и все пак остава по нещо, което науката не може да обясни докрай:
„За обръщането на св. ап. Павел са написани стотици книги, опитвали са се да го „обясняват” научно: чрез психологията, неврологията, едва ли не чрез епилепсията, от която той страда… Но в тези опити има нещо жалко и плоско. Всяко обръщане е тайна, която не е дадено на науката да обясни докрай, дори и при помощта на най-тънките си инструменти. За нас е важно това, че всяка дума на апостола, стигнала до нас, показва такава вкорененост на цялата му личност, на цялото му съзнание в личността на Христос, такава действителна лична връзка с Него и убеденост в това особено откровение на Христос в него, че Църквата, въпреки неразбирането и съпротивата, които в такова изобилие той ще срещне в живота си, няма да се усъмни да го признае за апостол, равен на Дванадесетте, и да го включи в числото на онези очевидци, на чието свидетелство и учение самата тя е построена“.
За отец Александър свободата е изключително важна – християнската свобода в душата на всеки вярващ, свободата на волята му, съединяването с Бога в свобода, любов и истина. За него свободният в Христа човек е човек, изпълнен с радост. Затова и основните му критики са относно пренебрегването на тази свобода и последващото осветскостяване. Стремежът към тази свобода обаче поражда явления в Църквата:
„…свръхприродната същност на християнския живот винаги се е нуждаела от някакво абсолютно изразяване, което да изяви пълната свобода на християнина по отношение на цялата действителност на този свят. Мъченичеството е първото явление, родено от външните условия на живота на Църквата в света, отговор на тази потребност. (…) Монашеството напомня, че ако в тайнството – в благодатта, съобщавана в него – е залогът и източникът на новия живот, то приемането на тази благодат се извършва в доброволен подвиг от страна на човека, така че подвигът на Христос с нищо не принизява стойността на човешката свобода и на човешкото усилие“.
Различаването на истината в дългия път на Православната църква заема фундаментално място в изследването на отец Александър Шмеман – като основание за нейното съществуване и мисия:
„Тук искам да добавя само това, че за мнозина историята е съблазън и те често я избягват, като се боят от разочарованието. Опасявам се, че и в моята книга такива хора ще открият съблазни и разочарования. В историята на Православието, както и в историята на християнството въобще, има твърде много падения и човешки грехове. Не съм искал да ги крия, защото вярвам, че цялата сила на Православието е в истината, както и поради това, че смятам различаването на духовете от миналото за условие на всяко истинско църковно действие днес“.
И днес също толкова силно се нуждаем от истинско църковно действие, от това да намерим „вечното Предание на Църквата и да го различим от безбройните му изменения“.
Текст: Зарина Василева