Книга на месец юни в „Къща за птици“: Духовните беседи на свети Софроний Атонски или пътят към стоте ангели 5 юни, 2023 – Категория: Книга на месеца – Тагове: , , , ,

Книжарница „Къща за птици“ с радост представя отново рубриката „Книга на месеца“. За месец юни сме избрали за вас изключителното четиво, родено от перото на един от най-обичаните духовници в целия православен свят: „Духовни беседи“ I том, на св. Софроний Атонски.

До края на юни можете да закупите книгата с 40% намаление, както на място в книжарницата, така и от нашия онлайн магазин.

Св. Софроний Атонски

Благо и ненатрапчиво – такова може да е само словото на дълбоката духовна мъдрост. Истина, която се лее ефирно като ангелски дъх – тя не заклеймява и не осъжда, а само очертава истинния път към спасението. „Духовните беседи“ на свети Софроний Атонски ни поднасят с лекота духовния опит на светеца, придобит от неговия половинвековен монашески подвиг.

Монах, отшелник, свещеник, изповедник, духовен отец, основател на манастир, иконописец, създател на литургични текстове, писател, автор на множество писма, мисионер – отец Софроний е роден в Русия през 1896 г. Приема монашество на Света гора Атон, където осем години е под духовното ръководство на свети Силуан Атонски. По-късно основава манастира „Св. Йоан Кръстител“ в Есекс, Великобритания.

Едновременно с голяма ерудиция и дълбока смиреност, свети Софроний ни държи хрисимо, но сигурно за ръка, докато извървяваме стъпките към пребиваването с Бога, защото „ако човекът – личност пребивава вечно с Бога, това е толкова велико, че наистина можем само да се удивляваме на Божията премъдрост.“

Докато правим тези наши плахи стъпки обаче, греховете ни привличат, предупреждава свети Софроний:

„Всеки път, когато падаме в грях, ние сме били привлечени от някакъв аспект на греха и сме го извършили в мислите, в движенията на сърцето, във физическите си действия. Да разпознаваме това, означава да бъдем внимателни през целия ден, през цялата нощ, за да не извършим грях.“

„Който живее просто, с него – ангели сто”

Думите на преп. старец Амвросий Оптински са духовен девиз в монашеския живот на свети Софроний, който той завещава и на всички християни:

„Нашият план се изразява само в това – „как да не извършим грях”. Понякога се опитвам да ви говоря за грандиозната картина, която ни е открита от Бога със сътворяването на космоса, със сътворяването на човека по Божи образ и по подобие. Правя това, за да имате пред очите си не нашия повседневен, пълен с грижи живот, а битието с Бога и притежаването на живота в целия негов обем – и космическия, и божествения. Но в същото време не бива да си въобразяваме, че сякаш вече сме там, не бива и да си го поставяме за цел. Нашата цел е: „който живее просто, с него – ангели сто”.“

Наричат го лицето на Божествената любов и уподобяват словата и творчеството му на дълбока и искрена молитва. Свети Софроний обаче обяснява това да си християнин съвсем простичко – това означава да живееш според Христовите заповеди, а Христовата заповед е любовта:

„Добре е да повторим, че любовта пренася живота на обичащия в лицето на обичания: съществуването на възлюбените от мен хора става съдържание на моя живот. Ако обичам Бога с цялото си същество, според смисъла на първата заповед: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум”, то аз изцяло пребивавам в Него. И само така Неговото Битие става мое. Ако, подобно на Христос, обичам всички хора докрай, то битието на всички чрез силата на любовта става мое битие. И това става както според обема на съдържанието, така и на качеството, вследствие на преобразяването от Божията благодат на моята човешка природа. То се проявява като особен род наше пребиваване в Бога и на Бога в нас. И именно това е живата вечност, т.е. вечност личностна, ипостасна.“

Благодатно и истинно, словото на свети Софроний успява да успокои и най-терзаещите се души и да предизвика онова особено чувство на дълбока благодарност и упование:

„Духовното възприятие в християнския живот е много дълбоко и неизказано фино. Всъщност ние постигаме любовта на Отца и Сина и Светия Дух не с интелекта си… Човешкото слово, родено в творението, не може да изрази това както трябва. Но когато наистина вярваме в Христос, тогава в нас се вселява Светият Дух, и някъде в дълбините една тънка интуиция ни открива, че това е Бог, това е нашият Отец. Ние не можем да го изразим с думи, а трябва „да попаднем” в това състояние. И ние „попадаме” в това състояние, когато Сам Бог дойде и се всели в нас – Бог, Който е непостижимо велик и всемогъщ, и в същото време непостижимо смирен.“

Борбата с материалното, което ни потиска и завладява вниманието ни, трябва да бъде по всички начини – чрез труд, разходка, интелектуална или физическа работа, разговори с ближните, категоричен е отец Софроний. В преодоляването на страстите е животворно важно да не се стигне до самообожание – този мрачен грях, който измъчва и убива човека.

Срещу този, както и срещу всички останали грехове, имаме едно универсално лекарство и свети Софроний ни го припомня с цялата си благост, грижа и великодушие:

Молитвата е тази, която преодолява трагизма.

Текст: Зарина Василева

Дарение за издаване на християнска литература

« „Истинският избор – разговор за абортa“ предстои в дискусионен клуб „Къща за птици“
„Къща за птици“ – домакините сте вие »