Книга на месеца за май: „Пътят на Христос“ – забележително напътствие за собствения ни път към Христа 14.05.2024 – Posted in: Книга на месеца – Tags: , , , ,

Удивително духовно богатство; академично бижу; забележителна съкровищница от безценни прозрения, идеи, преживявания и възгледи. Така определят книгата на отец проф. Теодор Стилиянопулос „Пътят на Христос: Евангелие, духовен живот и обновление в Православието“ (Омофор, 2010).
Адресирана както към богослови, свещеници, християнски преподаватели, така и към миряни и търсещи пътя си хора, тя не само засяга различни обширни и жизненоважни области в Православието като: Църквата, богословието, историята, богослужението, начина на живот, личното благочестие, духовния аскетизъм, миналото, настоящето и бъдещето, но и показва как Православната църква се изправя пред предизвикателствата на съвременния свят. Според отец Стенли Харакас, „авторът демонстрира своята мъдрост и духовното прозрение, а читателите ще усетят дълбокото присъствие на Светия Дух в тази книга“.

„Православието днес е в парадоксалната ситуация да привлича немалък брой обръщенци към вярата, но недостатъчно успешно да задържа собствените си хора. Това важи особено за нашите младежи, новобрачните, а и за много от хората, които са изцяло потънали в съвременния свят на бизнеса, в професиите си, в управлението, икономиката, развлекателната индустрия, спорта и различни форми на отмора.“

Проф. Стилиянопулос пише тези редове през 2001 г. и тяхната болезнена актуалност днес е достатъчно показателна за това колко неотложно и обезателно е да (пре)прочетем „Пътят на Христос“, особено в настоящите тревожни времена.
Отец Теодор Стилиянопулос е ръкоположен през 1965 г. и служи в няколко енории в Нова Англия, включително в Гръцката православна църква. Преподава в Hellenic College и Holy Cross от 1967 г., като специализира в Новия Завет и също така преподава курсове в областта на православното богословие и духовност. Основните му академични интереси включват богословието на Евангелието на Йоан, живота и мисълта на св. Павел, произхода и растежа на ранната Църква, духовността на Писанието и традицията и херменевтичните въпроси, свързани с Евангелието, Писанието, традицията, Църквата, християнската мисия и пастирския живот.
Многобройните книги и статии на отец проф. Теодор Стилиянопулос свидетелстват за неговата остра проницателност, далновидност, академична прецизност, пастирска грижа, силна духовност, а едновременно и дълбока смиреност:

„Ако търсите указания за промяна или критически анализ на дадени проблеми от настоящите църковни дела, няма да ги намерите тук. Всъщност целта ми е да ви въвлека в разговор, посветен на общата ни задача да определим духовните съкровища на Православието, а после да ги открием в личния си и съвместен живот“, пише той в предговора към книгата, като все пак дава своята „рецепта“:

„Всъщност същинският отговор не може да е друг, освен възстановяването и вливането на нови сили в жизненоважните основи на Православието; на тях трябва да се обърне особено внимание, те трябва да бъдат разяснявани простичко, последователно и с много лично отношение. Кои са вечните и жизненоважни основи на Православието? Те са Евангелието, духовният живот и уравновесените възгледи за вяра, предание и обновление.“

„Вяра, предание и обновление“ се нарича и третата част от книгата, предхождана от „Духовен живот“ и „Евангелието“.
В първата част отец Теодор отделя значителен ресурс на разпространението на християнството и Христовото Евангелие в древния свят, като го нарича „велик триумф“. Той изследва с особено внимание разбирането на св. Йоан Златоуст за природата и силата на Евангелието:

„Според св. Йоан Златоуст личността на Иисус Христос е тази, която осигурява здравата основа за единството в Евангелието. Писаните евангелия са много и все пак Евангелието е едно, то е средоточено върху Иисус Христос, Неговото въплъщение, смърт и възкресение. За антиохийския отец това същото Евангелие е чакано и обявявано от човеци и ангели в Стария и Новия Завет: Общо [писаните] евангелия произхождат, следователно, от Бога, Който стана човек, бе разпнат и възкръсна. Същото това Евангелие архангел Гавриил проповядва на Дева Мария, същото пророците [проповядваха] на света, същото и всичките апостоли [проповядваха на света].“

Евангелското призвание на православния християнин се разглежда обширно във втората част, като особено акуратно се акцентира върху силата на молитвата като дар и задача. Според проф. Стилиянопулос, като дар молитвата е силата на Божията благодат, която ни издига до сферата на Божия живот, а като задача тя е неспирна борба да се ходи по Христовата права.
Молитвеният живот от своя страна е гръбнакът на духовната борба, която започва с покаяние, metanoia, „промяна на ума”. Покаянието става чрез обръщане на ума и сърцето към Бога. Това е едно дълбоко „да” за Бога, което води до изграждането на ново отношение, нови начала и нови ценности, като победата зависи от пълното упование на Бога, пише авторът, като изрично разграничава упованието от бездействието:

„Но да се предадеш и покориш на Бога съвсем не означава бездействие. Това, което човек предава, не е действието, а волята си, не творческата мисъл, а себичния подтик. Християнинът може да е изключително действен. Всъщност Божията благодат дава сила и освобождава вътрешните дарове на вярващия по най-удивителен начин. Но християнската дейност винаги има в центъра си Иисус Христос и любовта. Според православните светци „бездействието” е състоянието да бъдеш контролиран от вътрешни настроения, подтици и страсти, на които вътрешният човек се покорява като роб, даже и външно човекът да е „действен”. Истинската дейност е молитвата, динамичното духовно състояние на осъзнато общение с Бога и свободният избор на доброто чрез съдействие с Божията благодат.“

Подвигът на св. апостол Павел е сърцевината на третата част, като чрез нея се илюстрира удивителното обръщане от последовател на закона в последовател на Христос и показва какво е истинска победа

„За св. апостол Павел, подобно на Христа, истинската победа се постига със смирено служение и саможертва, по пътя на кръста. Разбира се, и не само на кръста, но и на възкресението. И все пак никой не може да участва във възкресението отделно от кръста. Апостол Павел познавал добре съкровището на душата, която вътрешно съзира славата на Господа и се преобразява „от слава в слава” (2 Кор. 3:18). Той знаел също, че „това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. Отвред сме наскърбявани, пише той, но не стеснявани; в затруднение сме, но не се отчайваме; гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме” (2 Кор. 4:7–9). По-късно в същото послание великият апостол ни казва, че Иисус Христос му е говорил и му казал: „Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява”. Светият апостол заключава: „Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен” (2 Кор. 12:9–10).“

Проф. Теодор Стилиянопулос не само успява да ни въвлече в разговора за духовните съкровища на Православието, но и поставя едни от най-важните въпроси, чрез които да ги въведем в собствения си живот и да постигнем своята лична победа чрез Христа.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.
За онлайн поръчки с 40% отстъпка до края на май от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>

Текст: Зарина Василева

Дарение за издаване на християнска литература

Книга на месеца за април: „Пеещото сърце“ – голямата сила на малката човешка любов »