Ортодокс – фотографска изложба 12.07.2013 – Posted in: Изложби, събития – Tags: атон, зограф, изложба, манастири, ортодокс, света гора, фотография
От 11 юли до 1 октомври ще ни гостува изложбата ОРТОДОКС на фотографа Александър Михайлов – разказ в образи за Зографския манастир в Атон.
Изложбата е създадена с подкрепата на Държавния културен институт към МВнР
АТОН
Днес източният ръкав на Халкидическия полуостров – Атон е едно от най-светите за православния свят места известно още като „Света Гора“. То е автономна монашеска република, самоуправляема част от територията на Република Гърция, намираща се същевременно под юрисдикцията и духовната зависимост на Вселенската Патриаршия в Истанбул. Първият й устав (971-972 г.) се е съхранил и действа до ден-днешен. Летоброенето й води началото си от IX в., макар че аскети са живели и по-рано по тези земи. Основният поток от заселници на полуострова е от периода на иконоборството (VIII-IX в.). Атонските отци са наследници на първите монашески общини от ерата на ранното християнство от Египет, Палестина, Сирия, Кападокия и Константинопол.
Преданието разказва за Св. Богородица и евангелист Йоан, които пътувайки на кораб за Кипър са били застигнати от свирепа морска буря. Принудени да потърсят спасение на брега, те акостирали на Атон. Богородица, възхищавайки се от прелестите на природата се обърнала с молба към Иисус да й отреди в дар Атонския полуостров. От небето се чул глас: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост“.
Манастирите на Атон са общо двадесет, като техният брой не може да бъде променян. Те са подредени в определен ред, възприет от кинотиса (общината). Чрез Зографския манастир Българската патриаршия е една от трите с представителство в Атон. Освен седемнадесетте гръцки, тук има един руски /Св. Панталеймон/ и един сръбски /Хилендар/ манастир.
ЗОГРАФСКИ МАНАСТИР
Манастирът „Св. Георги Зограф“ в Света Гора води началото си от IX-X век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година.
Според легендата, той е основан от трима братя – Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през далечната 919 година. През тази епоха отшелничеството по българските земи е вече познато и има изградена традиция, негов най-ярък представител е Св. Иван Рилски. Когато новата обител била основана, монасите не знаели кого да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя патрон и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, когото те нарекли „Изограф“ – т. е. „Самоизобразил се!“
До средата на 19 в. манастирът е обитаван освен от български и от сръбски и гръцки монаси, но постепенно мястото става изключително българско. Там сега живеят около 37 монаси. Зографският манастир, един от най-големите манастири в Света гора, заема 9-то място в йерархията на светогорските манастири.
Освен голямото архитектурно, стенописно и иконописно богатство „Зограф“ притежава изключително богата и ценна библиотека. Български граматици и преписвачи са създали голямо количество ръкописи, които се съхраняват в зографската библиотека и днес. В нея се пазят значителен брой ръкописи на пергамент и хартия, които датират от XI до XIX век, част от които са знаменитото Зографско глаголическо евангелие от XI в., Драгановият миней и Радомировият псалтир, писани и украсени с миниатюри през XIII век, служебникът на Патриарх Евтимий Търновски от XIV Век. Тук се намират списъци – поменици на българските средновековни царе, преписвани през XVII и XVIII век от стари оригинали, първообразът на „История славянобългарска“, написана от Паисий Хилендарски през XVIII век, много старопечатни книги и други интересни документи. В семейството на атонските манастири „Зограф“ пази дълбоки традиции на вярата и културата. Днес той е своеобразен жив музей и неугасващо духовно огнище, съкровищница на натрупани през вековете културно-исторически ценности.