Книгата предлага различен поглед към тъгата, унинието и депресията, с които всеки от нас се сблъсква през различни етапи от живота си. Един дълбинен разрез на тези душевни преживявания от позицията на аскетичния опит на светите отци и църковни учители. Техните наставления ни помагат да открием смисъла на преживяването, насочват ни към преодоляване на самодостатъчността и егоизма, самосъжалението и недоволството и откриване на радостта като един от даровете на общението в Светия Дух.
Из книгата
КАК ДА ПОБЕДИМ ДЕПРЕСИЯТА
Отклонявай се от зло и прави добро.
Пс. 33:14.
68. ДУХОВНО РАВНОВЕСИЕ
Съществува духовен закон за промените на нашето настроение. Когато те обземе скръб, не й се отдавай прекалено. Спомни си, че след тъгата ще дойде радост. А когато си щастлив, не допускай и това настроение да те понесе, защото скръбта със сигурност пак ще дойде. Както след слънцето тъмни облаци покриват небето и вали дъжд, така става и с нашето духовно равновесие, а уравновесеният човек започва да вижда Божия Промисъл във всичко.
Праведният архиепископ Аверкий Джорданвилски († 1976)
В обръщение към богослови
69. ПОКАЯНИЕ
Когато Господ се отдръпне, за да изпита душата, Той се връща веднага щом Го призовем. Впрочем, когато се отдръпва за наказание, тогава не се връща бързо – чак докато душата не разбере, че е извършила грях, и не започне да се кае и да оплаква своите грехове.
Свети Теофан Затворник († 1894)
Изкуството на молитвата
70. ДА НЕ ДОПУСКАМЕ АПАТИЯ
Казваш, че изцяло те е обзело мрачно безчувствие и си станал като безсловесен – без мисли или чувства. Такива думи понякога идват като наказание, след като в мислите или чувствата си сме били склонни към зло. А друг път те идват като поука, за да ни научат на кротост и да свикнем да не очакваме нищо от своите сили, а само от Бога. Такъв опит подкопава доверието в себе си, защото когато се освободим от тежестта, знаем откъде идва помощта и разбираме на Кого трябва да се уповаваме във всичко. Това е състояние на потиснатост, но то трябва да се претърпи с мисълта, че не заслужаваме нищо по-добро. Не съществува лекарство против такова състояние, а освобождаването от него зависи от Божията воля. Всичко, което можем да направим, е да викаме към Господа: Да бъде Твоята воля! Помилвай ме! Помогни ми! Сами да не си позволяваме да се разслабваме, защото това е вредно и разрушително.
Светите отци описват такова състояние като охладняване или ожесточение, и го смятат за неизбежно за всеки, който се труди да живее в съгласие с Божията воля, защото без това бързо ставаме дръзки.
Свети Теофан Затворник († 1894)
Изкуството на молитвата
71. ЛЕКАРСТВОТО: ВРЪЩАНЕ В БЛАГОДАТНОТО СЪСТОЯНИЕ
По време на вътрешна сухота за душата трябва да проверим дали в нея не се е прокраднало някакво чувство на суета или високомерие. Когато го забележим, трябва да се покаем пред Господа и да вземем решение занапред да бъдем по-предпазливи… Лекарството против тъгата е връщането на благодатта. Тъй като благодатта идва по Божия воля, всичко, което можем да направим, е да молим Той да ни освободи от тази сухота и окаменяло безчувствие.
Свети Теофан Затворник († 1894)
Изкуството на молитвата
72. КРОТОСТ
Кое най-много от всичко ще задържи благодатта в душата? Кротостта. Кое най-много от всичко ще я прогони? Гордостта, самонадеяността, високото мнение за себе си. Благодатта ни оставя веднага щом усети дъха на вътрешната гордост.
Свети Теофан Затворник († 1894)
Изкуството на молитвата
73. БЕЗ СВОЕВОЛИЕ ИЛИ САМОСЪЖАЛЕНИЕ
Ти казваш, че постоянно падаш. Така и ще бъде, докато в теб властват своеволието и самосъжалението. Това показва, че в твоето сърце най-важен е „Аз”, а не Господ. Това е живеещият в нас грях на самолюбието, който е причина за всеки грях, и прави човека грешен от глава до пети, докато допускаме да обитава в душата ни. А когато целият човек е грешен, как може благодатта да се настани в него? Тя няма да дойде, както и пчелата не отива там, където има дим. Решението на човека да служи на Господа се състои от два важни елемента: първо, човек трябва да се отрече от себе си, и второ, да върви след Христос (Марк. 8:34). Първият елемент изисква оставяне на егоизма или самолюбието, и следователно, отхвърлянето на всяко своеволие или самосъжаление, и в голямото, и в малкото.
Свети Теофан Затворник († 1894)
Изкуството на молитвата
74. НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ОТ БОРБАТА
Не се страхувай от борбата и не бягай от нея. Там, където няма борба, няма и добродетели. Там, където вярата и любовта не са изпитани, не можеш да бъдеш сигурен дали изобщо съществуват. Вярата и любовта се откриват и се проявяват в нещастията и бедите, тоест в трудни и сериозни обстоятелства, както външни, така и вътрешни (по време на болест, скръб или лишение).
Свети Йоан Кронщадски († 1908)
Духовни поучения
Издателство Омофор
Отзиви
Все още няма отзиви.