Жива вяра (Разказчета за деца от начална училищна възраст)

,

7.60лв.

В нашето съвремие, белязано с ниска духовност, децата са изложени на лоши влияния. Най-сигурното средство за спасяване на душите им е привеждане към Христа чрез запознаване с вярата и приобщаване към църковните тайнства. В крехка възраст те чистосърдечно усвояват вярата и християнския морал, а това оставя следа в характера им за цял живот.
Предложените художествени разкази са изградени върху нравоучителни поучения и действителни случаи от живота на децата от Неделното училище по православно вероучение при Девическия манастир „Св. Въведение Богородично“, гр. Калофер.

Монахиня Валентина Друмева

 

Благословената питка

 

Павлинка, като подскочи, залитна, падна и си удари дясната ръка. Дълго време не можеше да си служи с нея. Най-много се измъчваше, че не може да пише и сама да се облича. Когато оздравя, много благодари на Бога.

Промени се молитвата ѝ. Благодареше за всичко. Веднъж с приятелките си, като заговориха за молитвата, тя ги запита:

– Сещате ли се да благодарите, че имате здрави очи и виждате всеки ден красивия Божи свят?

– Не сме се сещали досега – признаха всички.

– А да благодарите, че чувате песента на птичките, че усещате сладкия мирис на цветята…

Всички мълчаха, а тя продължи:

– Трябва да благодарим, че имаме крака да тичаме, ръце да работим. Много добрини Бог ни е дал…

Замисли се, помълча и зададе още един сложен въпрос:

– Още за нещо много важно трябва да благодарим. Сещате ли се?

Всички мълчаха. Тя им помогна:

– Без зрение и слух, с един крак и с една ръка, все пак може да се живее. Но има нещо, без което човек може да умре само за няколко дни.

Изненадата беше голяма, когато малката Илинка каза:

– Не може да се живее без хляб. Аз едва издържам до обед гладна, когато отивам на църква и се причестявам.

– Браво на Илинчето!- извикаха всички.

Тогава Павлинка им разказа за благословената питка. Майка ѝ омесвала и изпичала питка и още топличка я отнасяла в църква срещу голям празник. Свещеникът прочитал молитвичка за благословение.

– Аз съм присъствала – каза тя. – В молитвичката отецът казва, че тези, които вкусват от нея, се освещават, защото тя е поднесена в храма за слава на Бога.

Още разказа, че се е научила сама да си меси питка, с напътствията на майка си. Увивала я в бяла кърпа и сама я отнасяла в храма. Свещеникът забелязал това. Винаги, като започвал да чете, казвал: “Първо ще се благослови питката на Павлинка, Бог най-много обича детски ръчички да я поднасят”.

След молитвата питката се разчупва на парченца и се раздава на присъстващите. Тя била толкова вкусна, че не може да се сравнява и с най-красивата купена питка от магазина.

– Аз не мога да меся. Мога ли да си купя?- запита Ваня.

– Може, но най-добре е сама да си я омесиш. Пропуснах да кажа най-важното. Като се меси питката, се казва молитвичка. Затова такава питка не е като купените.

Приятелките на Павлинка се научиха да си приготвят питки и ги отнасяха в храма за благословение. Отецът не пропускаше да каже: “Детските питки са най-благословени”, и първо на тях прочиташе молитвата.

Дарение за издаване на християнска литература

Автор

Корици

Меки

Формат

16.50/23

ISBN

978-954-770-320-9

Език

български

Страници

174

Издател

Година на издаване

2010

Отзиви

Все още няма отзиви.

Бъдете първият написал отзив за “Жива вяра (Разказчета за деца от начална училищна възраст)”

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

two × four =