Книгата събира поетични фрагменти и стихотворения, отлежавали с години в бележниците на поета, част от тях – публикувани в том първи на издадения през 2024 г. двутомник „Моите истории“. В краткия си послепис, озаглавен „Наказаните стихотворения“, Георги Борисов споделя: „Писал съм ги наистина на един дъх, за броени минути или, хайде, за час-два, без да вдигам глава и перо от хартията… Повечето съм нахвърлял, за да се поразкърша, наглася, настроя, преди аз самият да се „хвърля в солената бездна“. Как се отнасям към тях ли? Изненадаха ме, най-общо казано. Сториха ми се несправедливо принесени в жертва на пламтящото езическо божество, наречено поезия; бяха като деца, напъдени в съседната стая да учат и рисуват слънца и човечета, докато навън големите празнуват. И ме заболя сърцето.“
Сега тези пренебрегвани деца на поета вече имат щастливата съдба да бъдат приютени между кориците на най-новата му стихосбирка „На един дъх“. Това е срещата с многообразието на поетическото майсторство на Георги Борисов.
„Георги Борисов. Този непоправим единак. Следващ винаги една, сякаш заинатена последователност – да е независим, да не изменя на себе си, да бъде това, което е в него, което гори от жизненост и настоява да се прояви…“
Иван Теофилов
„Макар да има много светлинни и огнени образи в тази поезия, в нея няма светлина, бих казал дори, че светлината е „тъмна“ – като „тъмния прах в слънцето над тази страна“, за която ни заговори Яворов.“
Светлозар Игов
„Да прочетеш Г. Борисов в немерена реч, е „смайващо преживяване“… Винаги стегнат в изказа, дисциплиниран от потребността да постигне точната мяра – тази прецизност е впечатляваща върху фона на размитите граници за поетичност изобщо в българската поезия от началото на новия век.“
Милена Кирова
„Ако той не е на колене пред хората, винаги е бил на колене пред поезията.“
Марин Бодаков
„Не мога да се сетя за друг поет в съвременната българска литература, който да притежава толкова белези за несъвременност. И най-парадоксалното е, че именно това го прави настоящ, категоричен и характерен. Някак – извънвремеви.“
Васил Балев
„Поетични фрагменти и стихотворения, които по нов, неочакван начин оставят без дъх.“
Силвия Чолева
