Лирата на Параклита

АРХИМАНДРИТ ПАВЕЛ СТЕФАНОВ (1948 – 2012)

Завършва Духовната академия в София през 1975 г. Служи като свещеник в русенските села Николово и Просена (1978-1982) по времето на Доростолския и Червенски митрополит Софроний. Научен сътрудник е в Църковноисторическия и архивен институт (1983-1986). От 1993 г. преподава „Църковна история“, „История на религиите“ и „Литургика“ в катедра „Теология“ в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Специализира във Великобритания, Германия, Унгария, Швейцария, САЩ. Участник в многобройни научни конференции у нас и в чужбина. Ръководител на множество дипломанти и докторанти.
Автор на радио проповеди, популярен сътрудник на православните интернет портали, преводач, редактор, съставител. Той е единственият монах в България, който е професор.

Монтанизмът е есхатологично, пророческо и феминистко движение в християнството, което съществува от II до VI в. Отначало то е църковен разкол, наименуван на неговия основател Монтан – бивш езичник от населената с траки провинция Фригия на Мала Азия. Заедно с Монтан започват да проповядват и две жени, наречени „пророчици“ – Присцила и Максимила. Тримата са признати от последователите им за въплъщения на Параклита (Утешителя или Светия Дух), обещан в Евангелието на Йоан. Монтанизмът се разпространява в цялата Римска империя.
След като са отлъчени от Православната църква, редица клонове на монтанизма изпадат в ереси. Някои от тях отхвърлят догмата за Св. Троица. Други обожествяват Дева Мария, причащават се с осветен хляб и мляко или сирене и ръкополагат жени за духовни ръководители (презвитери и епископи). Последните монтанисти оцеляват до средата на VI век, когато се самоизгарят. Центърът им в град Пепуза е разгромен от епископ Йоан Ефески.
През Средновековието и Новото време идеите на монтанизма се възпроизвеждат от редица подобни движения и лица, сред които изпъкват духовните францискани. През XX век монтанистки характер имат българските добросамаряни, адвентистите от сектата „Клон Давидов“, петдесетниците и харизматиците. Най-радикалното въплъщение на монтанистката утопия за ново откровение и три световни епохи е хилядолетният райх на Адолф Хитлер.