„Два проблема в тясно взаимоотношение занимават всеки, който изследва появата и развитието на иконата от първите християнски векове. Единият е свързан с разпространение на ново богословско-философско творчество на Отците на Църквата, в което се разкрива философията на културата на това сложно и противоречиво време с всички компоненти, включително естетиката и теорията на изкуството.
Другият проблем се свързва с вярата в иконата като индивидуална форма на почитане на християнските изображения. Той ни отпраща към изясняване на източниците на християнското изкуство. Иконата насочва вниманието ни към един основен проблем на ранната Църква, свързан с изобразяване на свети образи, като за целта се използват нехристиянски форми за представянето им. Затова предмет на изследването ми са мястото на иконата в християнската религиозна практика, нейният характер и как тя се превръща в символ на святост като посредник между Бога и човека.
… В този смисъл ще спра вниманието си върху някои проблеми, свързани с форми и похвати на изражение като символ, образ, знак и др., а също ще анализирам определена икона (Христос Пантократор – VI в., Синайски манастир) като частен случай на това изражение, даващо ми възможност да навляза дълбоко в същността на два взаимно допълващи се компонента – за природата на голямото изкуство с догматическа значимост и за характера на духа на човешката художествена история. Тази икона е не само веществен образ в чест на живия дух, но и идейна насоченост към християнската художествена история. Затова другия проблем свързвам със символиката на иконата като средство за явяване на първообраза или за разкриване на постоянното, непроменящо се в света като носител на духа, първообраза, който става причина да се породят асоциативни мисловни процеси, ориентирани към неговото познание.“
Из „Въведение“
Отзиви
Все още няма отзиви.