Езикът на пространството във византийската иконография

Езикът на пространството във византийската иконография“ е научен труд, съставен от 95 глави, разпределени в два основни раздела.

Първият раздел – „Теория на изреченията във византийската иконография“, акцентира върху теоретичните основи на византийското живописно пространство. Сърцевина на този раздел са главите, посветени на структурната иконография – на нейната история, отличителни черти, на взаимоотношенията й с добре известната сценична иконография, на паралелите й с бинокулярната перцепция, с дескриптивната геометрия, с физиологията на бинокулярната обратна конструкция. Един от най-важните теоретични резултати е констатирането на сакралната роля на картинната равнина и психологическия ефект на огледалната инверсия. Особено внимание е отделено на актуалната несъвместимост между византийското изображение и перспективната система.

Вторият раздел – „Теорията на думите във византийската иконография“, е работно ядро на книгата. В него детайлно са разгледани конкретните елементи, които изграждат пространството във византийската живопис. Текстовете са подкрепени с изобилно количество илюстрации.

Този раздел е обособен в три части, изградени от 81 глави.

Първата част закономерно е отдадена на сакралната светлина, поради първостепенната й значимост във византийското живописно пространство. Функцията на светлината да изгражда всяко изображение, драматично разширена е във византийската живопис до изразяване на недостъпното, невидимото, безграничното и вечното – на Всемогъщия, но неосезаем Бог. Сакралната светлина изважда фона от незначителната му роля на допълващ основното действие мизансцен и го превръща в основен съдържател на всяко сакрално събитие и личност. Разгледани са спецификите на златния, синия, белия и червения фонове. Следват останалите еманации на сакралната светлина – разнообразните нимбовете и техните завихряния, йерархичните преплитания между нимбовете, различните движения на рамената и на целия вписан кръст в нимба на Христос, изчезването на четвъртото рамо от вписания кръст в сцената Оплакване, мандорлите, аурите и сиянията на Христос, сферите на Христос и архангелите, златният асист.

Във втората част са анализирани разнообразни пространствени конструкции, като челно място е отделено на епифанните течности – водата и Христовата кръв. Представена като дреха на нетлението, водата определя формите на реките, езерата, моретата, на овалните съдове и на овалните кладенци. Изследвани са още конструкциите на пещерите, различните видове сгради – отворени и сдвоени, овалните крепости, земната основа, овалните съдове, овалните кладенци, свитъците, овалните и линейни супеданеуми, овалните и линейни маси и т.н.

Третата част представя ефектите и пространствените взаимоотношения между изобразените обекти, с презумпцията, че техен основен изразител са преплитанията. Тук са разгледани изключително интересните преплитания между антропоморфни фигури – преплитания на нозе, на тела, между тела и маси, между тела и обекти, между тела и архитектура, преплитания със земната основа, самостоятелни архитектурни преплитания, и завършва с разглеждане на уникалните суперпозиции и преплитанията с рамката на сцената. Тази част е допълнена от левитациите, транслациите, разномабащностите, съвместяването на няколко действия в една сцена, прозрачностите и сенките.

Трудът е онагледен със 760 цветни и 16 черно-бели илюстрации на иконографски сцени от всички региони на разпространение на византийската живопис – днешните държави Гърция, Италия, Турция, Кипър, Египет, Сирия, Йордания, Израел, Палестина, България, Македония, Грузия, Армения, Украйна, Сърбия, Косово, Русия и др. Текстът е подкрепен с илюстрации от всички видове произведения на византийската живопис: мозайки, фрески, икони, миниатюри, релефи, инкрустации и везби, изработени между ІІ и ХV век.

През 2014 г. книгата бе преведена и издадена на английски език – Language of Space in Byzantine Iconography (ISBN 978-954-92965-2-5) и отбеляза онлайн продажби в Италия, САЩ, Русия, Германия, Гърция. Изданието на английски бе зачислено в библиотеката на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Бартоломей и бе подарено на Римския папа Франциск І поради общохристиянския език на сакралната визуална система.