Количка 0
2461-377764161--55c317e6145c9 Промо

Синът човешки ,

6.00 лв.12.00 лв.

Clear
Тегло 0.3000 kg
Издател

Автор

Превод от руски

Добринка Савова-Габровска

Редактор(и)

Климентина Иванова

Година на издаване

2015

Корици

Меки

Формат

20/14

Страници

407

ISBN

978-954-2972-42-6

Вид на книгата

e-Книга, Книжно тяло

Всяка книга за земния живот на Иисус Христос рискува да се превърне в блед свободен преразказ на евангелската история. Неслучайно повечето опити в тази насока са се проваляли с гръм и трясък. След брутална авторска намеса резултатът обикновено е един и същ – Христос според Ренан, Щраус и т.н., в Когото православните християни не могат да разпознаят своя Господ и Спасител. „Синът Човешки” на протойерей Александър Мен е уникален опит да се опише земния живот на Иисус Христос според православното виждане и чуване на евангелския разказ. Замисълът на книгата се ражда в края на 50-те години от беседите, които току-що ръкоположеният дякон Александър води с неофити в една московска църква. Близо десет години ръкописът отлежава в чекмедже и едва през 1968 г. брюкселското издателство „Жизнь с Богом” издава книгата. (Впрочем нито една от многобройните книги на протойерей Александър Мен не е излизала приживе в родината му.)

Разказа за земния живот на Иисус Христос според православното виждане и чуване на евангелската история. Събитията са пресъздадени в контекста на пъстрия религиозен и политически живот в Юдея.

Александър Владимирович Мен е роден на 22 януари 1935 г. в гр. Москва. Става дякон на 1 юни 1958г., а от 1960 г. е ръкоположен за свещеник. Успоредно със своето енорийско служение успява да завърши задочно Ленинградската семинария и Московската духовна академия. Прот. Александър Мен започва да пише още в началото на 50-те. По-важните му книги са : „В търсене на Пътя, Истината и Живота” – история на религиите в седем тома, „Как да четем Библията”, речник по библиология. Със своите многобройни книги и статии и чрез блестящия си проповеднически дар о. Ал. Мен успява в годините на див атеизъм да обърне хиляди хора към Христа.

На 9 септември 1990 г., неделя, прот. Александър Мен е съсечен с брадва на път за енорийската си църква.

„…Над Църквата преминават бури и урагани, дебнат я външни и вътрешни опасности. Властолюбието на вождовете и непреодоляното езичество на тълпата, светските и аскетичните съблазни, натискът на откритите противници и греховете на християните, разприте и разколите понякога като че ли застрашават самото съществуване на Църквата. Но тя издържа на всички исторически битки и кризи. Тайната на нейната непобедимост е в Сина Човешки, Който, по думите на апостола, „е същият вчера, днес и вовеки” в даровете на Духа, спуснал се над верните Нему.

Непросветеното съзнание на човека търси външно величие, покланя се на зримата сила, но не това му дава Евангелието. „Ние проповядваме Христа Разпнатия, за юдеите – съблазън, за елините – безумие.” На света се открива и го спасява унизеният Бог, смален в очите на „този век”.

Всяка душа, намерила Иисуса Христа, от този миг нататък знае, че човекът не е самотен скиталец, който няма кого да повика в черната космическа пустиня, а Божие чедо, съучастник в Божествените замисли. Въплътилият се на земята посочва на хората тяхното най-висше предназначение, освещава и одухотворява човешката природа, посявайки в нея семената на безсмъртието. Чрез Него съкровеният и непостижим Творец ни става близък и това изпълва живота с радост, красота, смисъл. Няма го вече „плашещото безмълвие на бездната”, над всичко сияе Христовата светлина и любовта на Небесния Отец…
Ето защо всеки път, когато смятат, че християнството е вече погребано, то като Разпнатия и Възкръсналия, се надига от гроба, показвайки ненарушимостта на обещанието: „Ти си Петър и на тая Скала ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят.”

Не доктрини или теории, а Самият Христос вечно обновява християнството и го води в безкрайността.

Столетията, изминали от пасхалната утрин в Юдея, са само пролог към богочовешката пълнота на Църквата, начало на онова, което й е било обещано от Иисус. Новият живот едва-що дава първите, понякога още слаби кълнове. Религията на Благата Вест е религия на бъдещето. Но Царството Божие вече съществува: в красотата на света и там, където сред хората побеждава доброто, в истинските ученици на Господа, в светиите и подвижниците, в онези, които искат да вървят след Него и не са изоставили Христа, сред тежките изпитания на Неговата Църква…“

Изтеглете или разгледайте демонстративен файл на електронната книга:

Синът човешки“ във формат *.pdf от тук
Синът човешки“ във формат *.epub от тук

Facebook Коментари

Изпратете отзив за “Синът човешки”

*