Количка 0
Писмо до близък. Проповеди и есета
Автор

Корици

Меки корици

Формат

14,5 х 21

ISBN

978-619-91056-3-4

Страници

196

Издател

Година на издаване

2019

На Милена – сърцето ти е моят дом

„…Попадията беше дошла с мен, за да идем после заедно на гробовете на нашите хора. Тя беше третият присъстващ на панахидата. Помоли ме после да прочета трисагий за всички християни, които лежат тук и чиито имена са известни само на Бога. За всички онези отишли си с надежда за възкресение и вечен живот. И заедно с молитвата, насред пустеещия парцел, израсна надеждата.

Понякога чета акатист за починал. В него се казва: „…Когато забравата стане дял на починалия, когато неговият образ избледнее в сърцата и времето заличи гроба и ревността по молитвата за него, Ти не го оставяй, дай отрада на самотната душа.“ (Икос 7). Разбирате ли? С много ли ни е изпреварил този, който днес ни изглежда като анонимен? Нима Бог не знае кой е той? Нима не е видял всяко негово дихание, всеки помисъл, всяка емоция от висотата на Кръста? Нима в книгата на живота не е записано всичко това? Нима земните привилегии важат на небето? Да, човеците не знаят, но ангелите знаят! Нима те не обичат повече от нас? Щом ние не се молим, ще се молят и те!

И много ли години ще бъдем помнени? Колко години делят известните в този свят от гроба, а гроба – от забравата? След не много време ние и „лицето с неустановена самоличност“ ще сме еднакви…

Мнозина търсят да прославят името си тук. Опитват се да уловят вятъра, да задържат въздуха. Вместо да дирят небесна слава. Да, добре е казано, че първите ще се окажат последни, а последните първи. Мнозина именити на земята ще са посрамени, а анонимните ще получат бели камъчета с написано на тях „ново име, шо никой не знае, освен оня, който го получава“. (Откр. 2:17)…

Излязохме от гробищата с жена ми и се насочихме към автобуса за вкъщи. Мълчахме. Мислех си колко жалки са златните шансове на света, които са заредени с компромиси и лишени от перспектива. Христос дава истински „златното“. Стиснах момичето си за ръка и се затичахме, за да не изпуснем рейса.

Христос Воскресе!“

Из „Тъжният парцел“

 

Facebook Коментари

Изпратете отзив за “Писмо до близък. Проповеди и есета”