Изчерпан

Нашата любов. Беседи върху десетте Божии заповеди

, , ,

15.00лв.

Изчерпан

1. Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен Мене.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, своя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействувай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти.
„Възлюби Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум; тази е първата и най-голяма заповед; а втората, подобна на нея, е: възлюби ближния си като себе си.“ /Мат.22;37-39/.
„Вярващият, който не обича Бога и ближните си, изменя на своето призвание и върши грях. Неговата съвест не може да го похвали за това, че той е потъпкал най-дълбоките и най-свещени пориви на своето духовно същество. Затова такъв човек, който не обича, страда. Ако не поправи приживе поведението си, той и зад гроба ще страда, и то ще страда, наказан от погазената любов. Според Св. Исаак Сирин, „мъчените в геената биват поразявани от бича на любовта. И колко е горчиво и жестоко това мъчение на любовта! Защото, когато чувствуват, че са съгрешили против любовта, те търпят страдание по-голямо от всяко най-страшно страдание. Скръбта, която поразява сърцето при греха против любовта, е по-язвителна от всяко друго наказание.“ Като казва тия дълбоки мисли за наказващата любов, св. Исаак Сирин продължава: „Неуместна е мисълта, че грешниците в ада са лишени от Божията любов. Любовта е резултат от познаването на истината, което се дава на всички. Но любовта действува със силата си двояко: тя мъчи грешниците, както и в тоя живот се случва някой да страда от приятеля си, и радва изпълнилите своя дълг. И ето каква е, според моето разсъждение, адската мъка – тя е разкаяние. Любовта пък упоява със своите утехи душите на райските синове.“ Блажен, три пъти блажен е онзи, който се е усъвършенствал в любовта към Бога и към ближните! Той намира в безкористната си любов своята награда. Такъв, дори и да пожертвува живота си за Бога и за ближните, не умира, а живее във вечна радост, отивайки при Бога – Извора на вечната любов. Мъчениците са обичали Бога повече от всичко на света и заради Него полагали душите си. Но загубвали ли са ги с това? – Не, напротив, навеки са ги придобивали, според думите на Христа: „Който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.“ /Марк 8;35/. Св.Ап.Павел е бил готов да бъде отлъчен от Христа, стига само с туй да могат да се спасят евреите, неговите братя по плът. Готовността му да бъде отлъчен от Христа не го е отчуждила от спасението, а го е сближила още повече с Христа, защото е била израз на любов. „Тази е моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“ /Иоан 15;12-13/. В любовта към Бога и към ближните е скрито всичкото блаженство на душата. Смъртта не е страшна за обичащия Господа, защото такъв минава от смърт към живот! Страшно е да не обичаш. Животът на лишения от любов човек е безплоден, смъртта му – безутешна, вечността му – мъчителна. Който не люби Бога и ближните си, носи в себе си своето самонаказание. Който е преизпълнен с любов, още в този живот се намира като че в рая и предвкусва радостите на вечността. Любовта към Бога се проявява в това да изпълняваме Божиите заповеди. „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде и от Отца Ми. Ако някой ме люби, ще спази словото Ми, Който не Ме люби, не спазва словата Ми.“ /Иоан 14;21-24/.
Любовта към ближните се показва с дела. Ние трябва като християни да обичаме ближните си, както обичаме себе си. Колко трудна задача! Нашето самолюбие е толкова голямо, че всичката ни любов се изразходва по него и не остава любов за ближните! „Любовта към ближните се проявява по много начини, не само с милостиня. Например: когато ти тръгнеш с ближния си някъде, и видиш, че твоят помисъл желае на тебе да окажат по-голяма почит, отколкото на събрата ти, и не искаш той да бъде почетен наравно с тебе, тогава ти не го обичаш като себе си, понеже е казано: „смятайте един друг за по-горен от себе си.“ /Фил.2;3/. Когато имаш нещо за ядене и видиш, че твоят помисъл ти внушава да го изядеш сам, а ближния ти е гладен, тогава ти не обичаш ближния си като себе си. Когато имаш нещо необходимо за себе си, което едва ти стига, и не го разделиш с ближния, тогава не го обичаш като себе си.“ Е написал Св.Иоан Пророк. Да желаеш да обичаш ближния си като себе си има още много значения. Ако твоят помисъл се услажда, когато видиш, че ближния ти е претърпял загуба, тогава не го обичаш като себе си. Ако чуеш нещо от отците на Божия път, и твоят брат те запита, да не скриеш това от него поради завист. Но знаейки, че той ти е брат, кажи му със страх Божий какво си чул и не се смятай за учител, защото това не ти е полезно. Възлюблени, Божиите угодници така възвишено са изяснили Господнята заповед за любов към ближните, че като се огледаме в нея, ние ще видим себе си далеч под нейните изисквания. Да се молим, Господ да ни усъвършенства в любовта, защото без Бога и Неговата благодат ние не можем да живеем духовен живот: „Без мене не можете да вършите нищо.“ /Иоан 15;5/. Да имаме винаги Бога пред очите си, нашият Господ на кръста, Който ни показа Любов недостижима и непостижима за нашите слаби човешки сетива, и да се опитваме поне малко да се уподобим на Христа. А когато поставим на първо място Бога в нашите мисли, всичко друго ще се подреди, както е обещано: „Първом търсете Царството Божие, и всичко друго ще ви се придаде.“ Ако забравим за Бога, ако не обичаме Бога на първо място, то ще служим само външно на другите, и козните на злобата, като видят ума ни отслабен, далеч от помненето на Бога, ще предизвикват в душата ни роптания и оплаквания от служенето на другите, всичко ще ни се струва тежко и трудно, ще започнем да се възгордяваме и да си въобразяваме, че сме велики, като се лъжем, че много сме направили в полза на всички.
Когато човек е далеч от помненето на Бога и от Божия страх, тогава непременно търси слава и се домогва до туй да го похвалят тия, на които той служи. А когато умът и душевното разположение са заети с мисли за Бога, и съ с стремеж към Него, тогава съобразно с любовта към Бога, човек върши всичко за слава Божия, обогатява се с чисти и богоугодни дела на любов към другите и получава съвършен успех в своя труд, който ще бъде увенчан с вечно въздаяние от Бога.“ Всеки човек има съвест – тоест вътрешен нравствен закон. Ненапразно съвестта се нарича глас Божий в човека, защото Сам Бог е вложил тая способност в човешката душа. Благодарение на тая способност, човекът се издига нравствено над животните и може да различава доброто от злото. Но понякога съвестта на човека бива заглушавана от страстите, и човекът полита надолу, към пропастта на своите чувства. Затова Бог е дал десетте Божи заповеди на човека, за да му служат като пример и образец как трябва да живее праведно. Първите четири Божии заповеди говорят за нашите задължения към Бога, а останалите шест – за нашите задължения към ближните. В шестата заповед „Не убивай“, се съдържа не само физическото убийство, но и духовното убийство. Духовно убийство е когато очерняме или каляме образът на друг човек, като го клеветим или злословим за него. Това убийство е не по-малко страшно от физическото, защото ние така убиваме името на човека, неговото право да съществува почтено и с живота и с делата си да твори своя живот. Да помним, че всеки човек отговаря пред Бога за това. Всички сме наясно какво иска седмата заповед „Не прелюбодействай“ от нас. Ето че и в осмата Божия заповед: „Не лъжесвидетелствай“ отново има същото духовно значение – да не изговаряме лъжовна дума за ближните си, да не унищожаваме и изземваме тяхното право на живот и на съществуване, да не ги лишаваме от тяхната възможност да живеят и да се спасяват. Да гледаме първо себе си, и да не забравяме, че Бог ни вижда винаги и навсякъде.
„Ако искаш да получиш любов, дай любов.“ Това е заветът на Светите отци, затова е било и тяхното дело. Повечето от нас чакат и живеят в своето себелюбие, че някой трябва да ги озари с любовта си, и безкористно да ги обсипе с даровете на добротата и всеотдайността без те да правят нищо. Ако живеем в такова себелюбие, ние ще умрем, без да сме успели да сторим дори и едно добро дело.
Ще завършим с думите на св. Димитрий Ростовски: „Не пожелавай завистливо нищо земно. Не желай имот, богатство, слава и никакво плътско наслаждение. Не желай власт, чест и никакви преимущества. Не желай прекрасни жилища и здания, или какъв и да е друг разкош. Защото всичко това е временно и тленно, всичко преминава и като дим скоро изчезва. Всичко ще остане тук, всичко ще се превърне в прах и пепел, защото на земята нищо не е вечно. Подражавай с ревност, и то благоразумно, само на ония, които се съединяват с Господа или се удостояват да получат благодатта на Пресветия Дух, защото който получи нея, ще бъде по-богат и по-славен от всички богати и славни люде.“ Всемогъшият Бог да ни избави със Своята всесилна благодат от завистта и от всички други пороци и слабости, с които престъпваме Неговите спасителни заповеди. Той да заплени душите ни с вечната красота на Своите откровения! Той да ни помогне да бъдем не само слушатели на словото, но и изпълнители. /Иак.1;22/, за да постигнем въжделения край на нашата вяра – спасението на душите /1 Петр.1;9/. Амин.“

Из „Нашата любов“, Архимандрит Серафим Алексиев

Дарение за издаване на християнска литература

Автор

Корици

Меки

Формат

14/20

ISBN

978-619-7248-14-2

Страници

517

Издател

Година на издаване

2018

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Нашата любов. Беседи върху десетте Божии заповеди“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *