Количка 0
Камбаната

Камбаната ,

14.95 лв.

Автор

Корици

Меки

Формат

14.3/21

ISBN

978-954-26-1640-5

Страници

208

Издател

Година на издаване

2016

Тегло

0.278

„Камбаната“ се родее с романа на Георги Божинов „Калуня-каля“ – същите потресаващи картини на насилие и жестокост, същото изострено чувство за справедливост, страст в любовта и първично усещане за природата. И един нов Калуньо се появява в лицето на бившия затворник Вено – защитник на слабите и беззащитни българи в уж свободна България. По ирония на съдбата точно на него се пада жребият да бие тревожната камбана за спасение. „Дойде време камбаната да спасяваш, момче – каза поп Васил. – Чуваш ли! Камбаната! Като Варава да идеш на кръста, но сам да се възкачиш на него, Господ в сърцето си да приемеш.“

Откъс:
Ясен глас беше тоя – чист, висок. Огледах се, ослушах се. Някой майтап да не си прави. Ама къде ти! И кой да го каже? В село вече нямаше хора с такъв глас. Само старци поломени, като счупени стомни, от които е изтекъл животът.
Погледнах в ореха – беше го казал самият орех. Ами да, разбира се! Кой друг! Никога не ми бе хлопала дъската, в себе си глас не съм чувал, така че нямаше откъде другаде да иде тоя глас, освен от ореха. От него беше. Баба казваше, че всяко дърво се преструва на дърво – всъщност то било спрял на едно място човек. А от думите на баба и за друго се сетих. Една зима щях да пукна от студ. Всъщност щях да пукна от глупост. Тръгнах, и аз не знам защо – ей тъй, на инат ли, на пиянски бяс ли, – за града в преспите. По средата на пътя връхлетя севернякът. Изчисти облаците и като се озъби едно синьо небе, стана страшно. При такова небе най-лют студ хваща! Вървя аз като насън, падам, ставам. Изгубих пътя. И само чувам как в студа изпуква някое дърво. Те така пукат в големия студ, сърцето им се пука, като сърцето на човека – това е инфарктът на дървото. И по едно време си викам: „Вено, свърши се. Тук ще замръзнеш като камък и чак напролет ще те открият“. А мисълта ми – и тя вледенена, едвам я чувам как някъде отдалеко също пропуква като тънък лед. „Вземи и прегърни оня кавак там – казва, – споразумейте се за прегръдка. Иначе свършваш! И аз, твойта клета мисъл, с теб, глупако, угасвам. Стоплете се, един друг се спасете, така и мене спасете.“
Така и направих. Прегърнах кавака, той грапаво ме прегърна, стоплихме се. Постоях под голите му клони на завет. Да знаете, когато е голям студ, прегърнете някое дърво, за да се стоплите.
Та така с оня глас тогава. На ореха беше. Само той, орехът, ми го каза: „Седни, Вено, и запиши живота си. Сламка за другите мравки стани. Стани мост. Някоя друга мравка да мине по сламката ти, да се спаси“.

Дарение за издаване на християнска литература

Изпратете отзив за “Камбаната”