Количка 0
Как станах свещеник – обикновените необикновени истории

Как станах свещеник – обикновените необикновени истории

10.00 лв.

Съставителство

Димитър Митев

Корици

Меки

Формат

21/14.5

ISBN

9786199188002

Страници

309

Издател

Година на издаване

2021

„За какво е тази книга?
Най-краткият отговор вероятно е: „за пътя до и в свещенството“. Затова и историите в нея са събирани на случаен принцип с едно само условие: да са на действащи (православни) свещеници, без оглед на техния произход, жителство, заслуги или друго, за да дадат поглед не само към частното на този път, но и към общото.
Ще си позволя и малко по-дълъг отговор за онези от вас, които ще попитат защо съм се заел да събирам такива истории.
Израснал съм в атеистичните години на комунистическата власт у нас, когато духовниците и църквите в социалистическия блок бяха обект не само на хули и подигравки, но и на организирано преследване и унищожаване. Религията беше враг и нямаше място за нея нито в образованието или науката, нито в ежедневието на човека. В най-добрия случай, тя можеше да присъства само в историята. С всички указания и подмени към преподаващите я, за да остане тя възможно най-незабележима и ненужна, осмяна и опошлена, отдалечена или възприета за вредна. И за мен, и за мнозинството от моите съученици, приятели, роднини и познати, така се и получаваше – нямахме никакъв досег, нито познания за вярата ни, за църквата и нейната история, живот, роля и значение за самите нас, а поповете бяха тунеядци или някакви ненормалници.
Някъде 12-14 годишен, не помня точно кога се случи, но по време на една лятна ваканция бях на гости у моя чичо и скучаещ разглеждах книги в библиотеката му. Бях останал сам и си търсех да почета нещо кратко, докато другите се върнат от задачите си. След известно ровене и преглеждане, най-вече на криминалета, които обаче или бях чел, или не ме интригуваха достатъчно, попаднах на мъничка книга с твърди, сиви корици, трудно забележима сред многото по рафтовете; ситно изписаното заглавие не ми говореше нищо: „Жития на светиите“. Нямаше нито автор, нито издател, нито предговор, нито описание на гърба. Направо започваше с разказ за някакъв човек. Разгърнах напосоки по-навътре и зачетох да се ориентирам набързо за какво е книгата, предполагайки, че може да е някаква фантастика или нещо приключенско. Тогава нямах никаква идея за религия, християнство и пр. Зачетох от средата някакъв разказ и след десетина реда, неразбиращ за какво се говори и какви са тия небивалици, се върнах назад, за да почна от началото и видя завръзката му. Прочел вече разказа, вдигнал вежди в недоумение що за жанр е това, прелистих към следваща история, все така прав пред лавиците с книги. Когато оставих книгата, в мен имаше един единствен въпрос: това измислици ли са или истински събития? Не може да са истински, казвах си, защото не бях чувал за такива неща досега. От прочетеното виждах обаче, че не бяха художествени, а по-скоро исторически разкази и някак чувствах тяхната достоверност. Но тогава излизаше, че има чудеса, което със сигурност не можеше да е вярно…
Много години по-късно, вече решил тази дилема и осъзнал се като православен християнин, когато започнах да имам и пряк контакт със свещеници, ми се случваше да чуя споделяни от тях интересни случаи от техния живот и служение. В подобни моменти нерядко изпитвах съжаление, че нищо от този ценен духовен опит нямаше да остане, а щеше да си отиде един ден заедно със свещеника; съжаление, че никой, извън конкретно присъствалите на неговите разкази, нямаше да може да ги чуе и да почерпи духовната полза, която ние, чулите ги, получавахме – насърчение по отношение на собствената ни вяра в Бога; поучение за правилното разбиране и практикуване на вярата, а понякога и осветляване с ценни подробности на важни исторически факти, личности и събития, свързани с вярата…
Същевременно, знаейки как аз стигнах до християнството, научавайки как други са стигнали или стигат до вярата – често това се оказваха също много интересни истории – в мен се породи интерес да чуя от свещениците как се стига и до решението не само да повярваш на Бога, но да станеш и Негов служител. Не че няма такава информация, но по-скоро ще я намериш случайно и покрай нещо друго – къде в някое интервю, къде в някоя беседа. И от първа ръка, разбира се, ако познаваш свещеник и се случи той да разкаже нещо в тази посока. А на мен ми се искаше да намеря събрани на едно място много истории за свещеници. Както има книги с жития на светии, да намеря такива с бития на свещеници (ако не книга, подлистник към някой вестник или онлайн рубрика дори). Тази идея не ме оставяше и няколко месеца се оглеждах за нещо такова. Освен отделни интервюта или истории на подвижници в света обаче не откривах нищо подобно. А какво ако аз започна да събирам такива бития, хрумна ми тогава. Целенасочено. И така да съставя от житейските истории на православни свещеници такава една книга…
Знаейки и от Писанието как ап. Павел насърчава вярващите да помнят проповядвалите им словото Божие наставници и да подражават на вярата им (Евреи 13:7) (а нали помненето става със записване), някъде около Рождество Христово на 2017 година, споделих идеята и желанието си на моя енорийски свещеник и изповедник с молба за съвет, а той благослови да се заема и да го направя. Резултатът, три години и половина по-късно, е настоящата книга с тези обикновени човешки истории, подредени по реда на тяхното записване, за всъщност необикновения път и за смисъла да бъдеш Божий служител.
Събирането на историите не се случи бързо.
Първо, защото си представях, че в инициативата ще се включат и много други вярващи – познати и непознати – с техните контакти със свещеници, с тяхното време и усилия и за има-няма половин година за Великден ще сме готови, събрали поне 50-на истории. На практика това се получи само за две от историите.
От друга страна, свещеникът се оказа зает човек. Трудно му е да отдели време за подобно интервюиране. А някак не му се и струва важно това – да разказва за себе си. Та с какво може да е интересна някаква обикновена история на някакъв обикновен свещенослужител. Пък и да има нещо интересно, не е редно той да се самоизтъква с каквото и да било. Още повече че той не е светец. Обикновен човек е със слабости и грехове като всички други хора. Какво място има неговото житие-битие в книга. Да, има и достойни пастири, чиито истории наистина са интересни и трябва да бъдат записани. Те трябва да бъдат търсени, но той защо да заема с обикновената си история в книгата място, което може да се даде на някоя от тези – достойните истории…
Или първо ще поиска владиката да пита – той да благослови. По тази причина писах да поискам и получих благословията на Русенския митрополит, дядо Наум, а впоследствие се случи да имам честта и възможността лично да разкажа за нея и на Ловчанския епископ, дядо Гавриил, та получих благословия и от него.
При някои отци пък, макар и съгласни да ги интервюирам, все нещо непредвидено ще изниква и разговорът все ще се отлага и отлага…
Така на всеки пет потърсени свещеници сполучвах да запиша историята само на един…
Не на последно място, записването на история често изискваше да съчетая с възможното за свещеника време и място и моето, ако той, както най-често се случваше, предпочиташе да говорим лично, вместо сам да пише.
Трябваше ми време и за обработка на записаното от разговора ни: да го набера като текст и оформя в история, запазвайки оригиналния говор или изказа на отеца, а после да го пратя за корекции и одобрение от него и като ги получа, което понякога също се проточваше с месеци, да направя финалните проверки за правопис и пунктуация, да сложа бележки под линия, чиято фактология също трябваше да се провери…
Та сметката излезе друга: отне не половин година, а няколко пъти по толкова да стигна до първите десет, готови за публикуване истории, при положение, че се стремях към петдесет, търсейки с това някаква символична връзка с Петдесетница – денят на раждането на Църквата (тази връзка се случи, само че по отношение датата на излизане на книгата от печат – именно за Петдесетница, 2021 година). А когато започнах да се опитвам да събирам разкази и от другоезични свещенослужители – руснаци, американци, гърци, румънци – стана още по-сложно. Но с всяка нова история виждах все повече смисъл да продължавам. И ето с Божията помощ, пак за Великден, макар и три години по-късно, книгата е готова да ви представи събраните дотук 33 обикновени необикновени истории (при 50 книгата би представлявала едно доста дебело томче, затова избрахме тази по-малка бройка – пак символично число). Ако е рекъл Бог и се види, че има полза от такъв един сборник, ще продължа да събирам и издавам бития на свещеници и занапред. Затова и обозначих като том 1-ви настоящия сборник, като ще включвам и в следващите все по 33 разказа.
Бих се радвал да получа вашите коментари, отзиви или предложения за идеята и книгата или отделни истории в нея, а може самите вие да се включите и запишете историята на някой православен свещеник и да ми я пратите, за да подготвим заедно следващия том!
Надявам се сборникът „Как станах свещеник“ да е повече от интересен за широката читателска аудитория. Иска ми се този поглед отвътре и от първо лице към свещеническото служение на толкова много и различни отци, както и към пътя, отвел ги до него, заедно със споделените от тях в тази връзка мисли, опит и съвети, да бъде душеполезна храна, включително и ако читателят е духовник. Но най-вече да направи свещеника и свещеничеството по-близки, по-разбираеми за невъцърковения човек, да ги реабилитира дори след годините на преследване на вярата и насаждане в обществото ни на определено отрицателно мнение за тях и Църквата, а защо не и да вдъхнови някого сам да поеме по същия този благодатен път на служение на Истината и Любовта, т.е. на Бог.
Отговорът ще дойде от вас – читателите. И ако той е положителен, чувствайте се и насърчени да разпространявате книгата по всеки удобен за вас начин – изцяло или отчасти за полза и на други – и за слава Божия.“
Димитър Митев

Дарение за издаване на християнска литература

1 review for Как станах свещеник – обикновените необикновени истории

  • Прочетох я на един дъх! Интересни и откровени съдби. Книга, която ще има продължение и много добър отзвук.

  • Изпращане на коментар