Записки по православна християнска етика

Нравствеността е духовен закон, заложен в човешката душа от Твореца, Който е устроил човека като същество, което трябва да върши добро и всячески да се противопоставя на злото, като се бори с него, за да не отпада от благодатното единство с Бога, Който е подател на всяко добро, истина и правда.
Тази духовна даденост се разкрива в пълнота и намира своя истинен образ при идването на Богочовека Иисуса Христа, сключил завета на Любовта с хората и върнал ги отново към възможността да бъдат синове Божии. Само като такива те биха могли да осмислят и прилагат в живота златното правило: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6:31).
Още от класическата древност нравственият закон е бил обект на тълкувание от известните философи и мислители, които го свързвали с това, че ако човек знае що е добро и правилно, то непременно ще постъпва по съответния начин. Но в много случаи човек вършел ужасни неща поради помрачаване на неговия ум от грехопадението и в мига на извършването им намирал нравствено оправдание. С течение на времето установявал, че е извършил престъпление и заложената от Бога съвест го изобличавала и го заставяла да се кае. Апостолската проповед в Новозаветната спасителна ера е вдъхновена от изконното богопознание и тя изяснява нравствения закон като Божие присъствие в човека. Основа на истинския живот, която надхвърля границите на земното битие и прави човека съпричастен на вечността, според великия руски писател Достоевски е вярата в Христа, „Който е не само Истина, но е и Живот, Той е Живот, защото е Истина“.
Без вяра в съществуването на Бога като нравствена величина, на абсолютната Любов, Мир и Справедливост съществуването на етиката като наука и поведение е немислимо. Силата на нашата християнска вяра е в нашето постоянно усъвършенстване: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец“ (Мат.5:48), защото сме Негово творение, образ и подобие на Бога. Но не е достатъчно да си само добродетелен, за да си християнин, необходимо е да се обновяваш чрез купела на покаянието всеки ден, за да бъдеш пълноценна личност, истински човек, чадо на Бога. Кръстителят Христов св. Йоан призоваваше в пустинята да посрещнем и носим Христа в душите си. Той не казваше: „Станете по-добри!“, а настояваше: „Покайте се!“ и тогава пътят към съвършенство и добродетелност ще бъде открит в живота на всички нас. Настоящият труд „Записки по православна християнска етика“ от свещеник Йоан Карамихалев е истински пътеводител под знака на Христовата светлина за търсещия извора на вечния живот съвременен човек.
Тази книга е предназначена за духовните ни учебни заведения, но доколкото всеки е призован да се учи от мъдростта на вечните библейски слова: в дните си да придобие мъдро сърце (Пс. 89:12), по думите на Псалмопевеца, е достъпна и препоръчителна за всеки, търсещ истината, читател.
Видински митрополит ДОМЕТИАН