1. Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен Мене.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, своя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействувай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти.
„Възлюби Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум; тази е първата и най-голяма заповед; а втората, подобна на нея, е: възлюби ближния си като себе си.“ /Мат.22;37-39/.
„Вярващият, който не обича Бога и ближните си, изменя на своето призвание и върши грях. Неговата съвест не може да го похвали за това, че той е потъпкал най-дълбоките и най-свещени пориви на своето духовно същество. Затова такъв човек, който не обича, страда. Ако не поправи приживе поведението си, той и зад гроба ще страда, и то ще страда, наказан от погазената любов. Според Св. Исаак Сирин, „мъчените в геената биват поразявани от бича на любовта. И колко е горчиво и жестоко това мъчение на любовта! Защото, когато чувствуват, че са съгрешили против любовта, те търпят страдание по-голямо от всяко най-страшно страдание. Скръбта, която поразява сърцето при греха против любовта, е по-язвителна от всяко друго наказание.“ Като казва тия дълбоки мисли за наказващата любов, св. Исаак Сирин продължава: „Неуместна е мисълта, че грешниците в ада са лишени от Божията любов. Любовта е резултат от познаването на истината, което се дава на всички. Но любовта действува със силата си двояко: тя мъчи грешниците, както и в тоя живот се случва някой да страда от приятеля си, и радва изпълнилите своя дълг. И ето каква е, според моето разсъждение, адската мъка – тя е разкаяние. Любовта пък упоява със своите утехи душите на райските синове.“ Блажен, три пъти блажен е онзи, който се е усъвършенствал в любовта към Бога и към ближните! Той намира в безкористната си любов своята награда. Такъв, дори и да пожертвува живота си за Бога и за ближните, не умира, а живее във вечна радост, отивайки при Бога – Извора на вечната любов. Мъчениците са обичали Бога повече от всичко на света и заради Него полагали душите си. Но загубвали ли са ги с това? – Не, напротив, навеки са ги придобивали, според думите на Христа: „Който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.“ /Марк 8;35/. Св.Ап.Павел е бил готов да бъде отлъчен от Христа, стига само с туй да могат да се спасят евреите, неговите братя по плът. Готовността му да бъде отлъчен от Христа не го е отчуждила от спасението, а го е сближила още повече с Христа, защото е била израз на любов. „Тази е моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“ /Иоан 15;12-13/. В любовта към Бога и към ближните е скрито всичкото блаженство на душата. Смъртта не е страшна за обичащия Господа, защото такъв минава от смърт към живот! Страшно е да не обичаш. Животът на лишения от любов човек е безплоден, смъртта му – безутешна, вечността му – мъчителна. Който не люби Бога и ближните си, носи в себе си своето самонаказание. Който е преизпълнен с любов, още в този живот се намира като че в рая и предвкусва радостите на вечността. Любовта към Бога се проявява в това да изпълняваме Божиите заповеди. „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде и от Отца Ми. Ако някой ме люби, ще спази словото Ми, Който не Ме люби, не спазва словата Ми.“ /Иоан 14;21-24/.
Любовта към ближните се показва с дела. Ние трябва като християни да обичаме ближните си, както обичаме себе си. Колко трудна задача! Нашето самолюбие е толкова голямо, че всичката ни любов се изразходва по него и не остава любов за ближните! „Любовта към ближните се проявява по много начини, не само с милостиня. Например: когато ти тръгнеш с ближния си някъде, и видиш, че твоят помисъл желае на тебе да окажат по-голяма почит, отколкото на събрата ти, и не искаш той да бъде почетен наравно с тебе, тогава ти не го обичаш като себе си, понеже е казано: „смятайте един друг за по-горен от себе си.“ /Фил.2;3/. Когато имаш нещо за ядене и видиш, че твоят помисъл ти внушава да го изядеш сам, а ближния ти е гладен, тогава ти не обичаш ближния си като себе си. Когато имаш нещо необходимо за себе си, което едва ти стига, и не го разделиш с ближния, тогава не го обичаш като себе си.“ Е написал Св.Иоан Пророк. Да желаеш да обичаш ближния си като себе си има още много значения. Ако твоят помисъл се услажда, когато видиш, че ближния ти е претърпял загуба, тогава не го обичаш като себе си. Ако чуеш нещо от отците на Божия път, и твоят брат те запита, да не скриеш това от него поради завист. Но знаейки, че той ти е брат, кажи му със страх Божий какво си чул и не се смятай за учител, защото това не ти е полезно. Възлюблени, Божиите угодници така възвишено са изяснили Господнята заповед за любов към ближните, че като се огледаме в нея, ние ще видим себе си далеч под нейните изисквания. Да се молим, Господ да ни усъвършенства в любовта, защото без Бога и Неговата благодат ние не можем да живеем духовен живот: „Без мене не можете да вършите нищо.“ /Иоан 15;5/. Да имаме винаги Бога пред очите си, нашият Господ на кръста, Който ни показа Любов недостижима и непостижима за нашите слаби човешки сетива, и да се опитваме поне малко да се уподобим на Христа. А когато поставим на първо място Бога в нашите мисли, всичко друго ще се подреди, както е обещано: „Първом търсете Царството Божие, и всичко друго ще ви се придаде.“ Ако забравим за Бога, ако не обичаме Бога на първо място, то ще служим само външно на другите, и козните на злобата, като видят ума ни отслабен, далеч от помненето на Бога, ще предизвикват в душата ни роптания и оплаквания от служенето на другите, всичко ще ни се струва тежко и трудно, ще започнем да се възгордяваме и да си въобразяваме, че сме велики, като се лъжем, че много сме направили в полза на всички.
Когато човек е далеч от помненето на Бога и от Божия страх, тогава непременно търси слава и се домогва до туй да го похвалят тия, на които той служи. А когато умът и душевното разположение са заети с мисли за Бога, и съ с стремеж към Него, тогава съобразно с любовта към Бога, човек върши всичко за слава Божия, обогатява се с чисти и богоугодни дела на любов към другите и получава съвършен успех в своя труд, който ще бъде увенчан с вечно въздаяние от Бога.“ Всеки човек има съвест – тоест вътрешен нравствен закон. Ненапразно съвестта се нарича глас Божий в човека, защото Сам Бог е вложил тая способност в човешката душа. Благодарение на тая способност, човекът се издига нравствено над животните и може да различава доброто от злото. Но понякога съвестта на човека бива заглушавана от страстите, и човекът полита надолу, към пропастта на своите чувства. Затова Бог е дал десетте Божи заповеди на човека, за да му служат като пример и образец как трябва да живее праведно. Първите четири Божии заповеди говорят за нашите задължения към Бога, а останалите шест – за нашите задължения към ближните. В шестата заповед „Не убивай“, се съдържа не само физическото убийство, но и духовното убийство. Духовно убийство е когато очерняме или каляме образът на друг човек, като го клеветим или злословим за него. Това убийство е не по-малко страшно от физическото, защото ние така убиваме името на човека, неговото право да съществува почтено и с живота и с делата си да твори своя живот. Да помним, че всеки човек отговаря пред Бога за това. Всички сме наясно какво иска седмата заповед „Не прелюбодействай“ от нас. Ето че и в осмата Божия заповед: „Не лъжесвидетелствай“ отново има същото духовно значение – да не изговаряме лъжовна дума за ближните си, да не унищожаваме и изземваме тяхното право на живот и на съществуване, да не ги лишаваме от тяхната възможност да живеят и да се спасяват. Да гледаме първо себе си, и да не забравяме, че Бог ни вижда винаги и навсякъде.
„Ако искаш да получиш любов, дай любов.“ Това е заветът на Светите отци, затова е било и тяхното дело. Повечето от нас чакат и живеят в своето себелюбие, че някой трябва да ги озари с любовта си, и безкористно да ги обсипе с даровете на добротата и всеотдайността без те да правят нищо. Ако живеем в такова себелюбие, ние ще умрем, без да сме успели да сторим дори и едно добро дело.
Ще завършим с думите на св. Димитрий Ростовски: „Не пожелавай завистливо нищо земно. Не желай имот, богатство, слава и никакво плътско наслаждение. Не желай власт, чест и никакви преимущества. Не желай прекрасни жилища и здания, или какъв и да е друг разкош. Защото всичко това е временно и тленно, всичко преминава и като дим скоро изчезва. Всичко ще остане тук, всичко ще се превърне в прах и пепел, защото на земята нищо не е вечно. Подражавай с ревност, и то благоразумно, само на ония, които се съединяват с Господа или се удостояват да получат благодатта на Пресветия Дух, защото който получи нея, ще бъде по-богат и по-славен от всички богати и славни люде.“ Всемогъшият Бог да ни избави със Своята всесилна благодат от завистта и от всички други пороци и слабости, с които престъпваме Неговите спасителни заповеди. Той да заплени душите ни с вечната красота на Своите откровения! Той да ни помогне да бъдем не само слушатели на словото, но и изпълнители. /Иак.1;22/, за да постигнем въжделения край на нашата вяра – спасението на душите /1 Петр.1;9/. Амин.“
Из „Нашата любов“, Архимандрит Серафим Алексиев
Отзиви
Все още няма отзиви.