Чарлз Дарвин разказва в своята автобиография:
„… аз постепенно престанах да вярвам в християнството… полека-лека в душата ми се промъкваше неверието и в края на краищата аз станах напълно невярващ. Но това ставаше толкова бавно, че не чувствах никакво огорчение и никога оттогава дори за секунда не съм се усъмнил в правилността на моето заключение… Това учение (християнското) е отвратително.”
Из „Спомени за развитието на моя ум и характер. Дневник за работата и живота ми”„Или Дарвин, или Бог!…
Религията е гледна точка, обхваяаща света из основи. Затова еволюцията може да поеме функциите, изпълнявани някога от Бога, а именно да стане най-силният принцип, координиращ вярата и надеждата на човека.”
Джулиам Хъксли, основател и директор на ЮНЕСКО, из „Нови бутилки за ново вино” 1957 г.
Еволюционната теория нанася удар точно в сърцевината на човешката душа. Тя отнема смисъла на живота. Превръща хората в продукт на слепи сили. Тласка ги да се носят без цел и посока в случайно възникнал свят, движейки се хаотично сред океан от мъки.
Напреднали сме от канута и галери до параходи и космически кораби, но не знаем накъде сме тръгнали. Разполагаме с повече възможности отвсякога и се чудим какво да ги правим. Стремим се непрекъснато към удоволствия и забавления, без да намираме покой. Неспирно преследване на приятни усещания, пораждащо напрегнатост, безпокойство и неудовлетвореност, недоволство дори в самото наслаждение от страх, че то скоро ще спре. И в безумния порив да го задържим и увеличим сеем разрушения и смърт. Безпомощни, истерични същества, неудачна случайност, звено от безсмислено развитие към нищо…
