Опитът на християнския Изток от първите векове
Книгата е заключителна част от един триптих, посветен от автора на концепцията за болестта такава, каквато е развита в патристическите и агиографски текстове на Християнския Изток (I-XIV в.). Изследването е съществен принос към една област от историята на менталните болести и тяхната терапия, която досега е била слабо проучена.
Проблемите, които поставят днес тези болести, тяхното лечение, както и отношението към болните, правят напълно обясним интереса, който християнската мисъл и опит имат за днешната теория и практика.
След като представя начина, по който отците на Църквата възприемат психизма и неговите отношения с тялото и духа, авторът детайлно анализира предполагаемите причини за менталните болести и предлаганите терапии.
В същото време авторът показва как съблюдаването на основните християнски ценности гарантира на болния достатъчна съпричастност и респект; как болните могат да бъдат интегрирани в социалния живот и сами да участват в собственото си лечение, което максимално да отговаря на съвременните тенденции.
Последната част на книгата разкрива дълбокото значение на една от най-странните и вълнуващи форми на аскеза в християнския Изток – юродивостта /лудостта заради Христа/, мнима лудост, чиято цел е постигането на максимално смирение, както и на съпричастност с онези, които както някога, така и днес, живеят в пълна нищета.
