Според уводните думи към трактата „Срещу учението за съдбата“, докато бил в Константинопол, Григорий имал дискусия по този въпрос с един езически философ, чието име не се споменава. Негов приятел, чието име също не е посочено, и който живеел в друг град, го помолил да му преразкаже в писмо съдържанието на тази дискусия. При пръв удобен случай Григорий изпълнява молбата му, съкращавайки по възможност разговора, който, както личи, бил доста обширен. В това блестящо изложение характеристиките на първоначалната устна реч са запазени само смътно.
Езическият философ твърдял, че нищо не зависи от човека и че всичко се дължи на предопределението, съдбата – неясно формулирана сила, която произволно определя участта на хората според часа на тяхното раждане, по силата на непреодолима зависимост от движението на зодиакалните знаци. В хода на разговора Григорий принуждава философа да признае, че съдбата не е бог – след като няма за цел постигането на добродетелност и справедливост – че не е тварно създание, дори е лишена от собствено битие. Щом не е нищо от това, тогава какво е?
