„Пиша това, за да защитя „моите“ покойници. Моите приятели – покойниците. Защото и те имат права. Но никой не се бори за тях! Поменът за починалите не е някаква абстракция. Той има свои конкретни измерения. Конкретни лица. Дори и да става дума за хора, отишли си преди векове. Ако седна да ви разказвам ежедневието на свещеника, ще се получи не кратък текст, а голяма книга. Изпращал съм всякакви хора до вратата на смъртта. Млади и стари, бедни и богати. Такива, с които беше приятно да общуваш. И такива, които бяха тежки дори за гледане. Всички те, всички, на които съм затворил очите, ми показаха чудото на Божията грижа за човека. И всички те са достойни. Всички те са прекрасни. Не съм забравил нито един от тях.“
свещеник Владимир Дойчев
